Издател:Фондация „Вигория“
ISBN 978-619-7161-10-6
Животът на Стела, третото по ред живо дете в семейството на Калинка Тодорова Дамянова и Илия Йорданов Пенев е пълен с превратности и звездни мигове. Тя се ражда недоносена, със здравословни проблеми, но нейните родители много искат тяхното малко момиченце да живее. Кръщават я с името Стела, означава звезда (от латински stella). Тогава те не са знаели, че Стела, тяхната малка Звездичка, е родена под щастлива звезда. На щедрият жест на съдбата към нея, Стела отговаря с щедрост – чрез труда си, чрез приятелството си, чрез родолюбието и съпричастното отношение към близки и познати, към обществения живот на родното си село.
Стела Илиева е родена на 28 август 1940 г. в с. Фрекацей, Тулчанско, Северна Добруджа. През ноември същата година семейството се преселва в с. Дропла, Добричко, Южна Добруджа, по силата на Крайовската спогодба. Стела расте, учи, усвоява шивашки занаят и до 19-та си година с нищо не показва, че семейството ѝ, селото ѝ, а и целият Толбухински окръг ще се гордеят с нея. Трудно е да си представим сега,че едно младо, слабичко момиче, ще избере за своята трудова реализация професията на животновъд, но през 1959 година, когато социалистическият строй у нас беше в реален подем и имаше икономически растеж, както в селското стопанство, така и в промишлеността, да бъдеш ударник на труда беше мечта за много млади хора. Нейните родители, като имат предвид крехкото ѝ здраве, поради което не завършва икономическия техникум във Варна, а усвоява шивашкия занаят, не са съгласни. Тя обаче упорства и започва работа като птицегледачка. В тази професия Стела влага много ентусиазъм, младежко дръзновение и присъщото за нея упорство да се справя, и то по най-добрия начин. Отличните резултати, които постига с работата си, я извисяват на подиума на ударниците. Тя е първият носител в Толбухински окръг на орден „Червено знаме на труда“, а на 21 години и половина става един от най-младите народни представители в Народното събрание. Занизват се години, изпълнени с много труд и напрежение, но и с много радости, сговор, взаимност – завършва задочно средното си образование, създава семейство, идват и децата, сватбите им, внуците. След пенсионирането си, когато възрастните ѝ родители имат нужда от помощ, тя не се поколебава да се върне на село (заедно със съпруга си) и да изрази благодарността си към тях по най-добрия начин – като е до тях до последните им земни дни.
В своята автобиографична книга Стела Илиева ни дава примери не само на високо трудолюбие, отговорност и родолюбие, тя разкрива и трогателни примери на приятелство, което издържа на времето и на трудностите. Описани са и два народни ритуала, за които много малко хора знаят. Това е ритуалът „посестряне“ (може да бъде и „побратимяване“) и „харизване“, вричане на болнаво дете да принадлежи условно към семейство с многодетна майка със здрави деца, за да расте детето здраво и да живее на късмета на многодетната майка.
Съдбите на фамилиите на нейните родители се преплитат с важни исторически събития за Добруджа – войните на Румъния с България (1913 г. и 1916 г.), репресиите на румънските власти над мирно население от Северна и Южна Добруджа (1916–1918 г.), преселването в резултат на Крайовската спогодба (1940 г.).
В книгата читателят ще срещне и много оптимизъм – че вложените усилия в честен труд винаги се възнаграждават, че защитата на живота е наш хуманен дълг, че градивното приятелство, преодоляването на трудностите, родолюбието, социалната активност, могат да дадат смисъл на човешкия живот, каквито и промени да настъпят в семейството, в здравословното състояние, в политическия строй. Посланията, които носи тази автобиографична книга, са свързани с най-ценните общочовешки принципи – съзидателния труд и вярата в доброто.
Май, 2020 г. Мария Добрева, Фондация „Вигория“